• Размер на текста:
  • Намали размера на текста
  • Увеличи размера на текста


 




Н А Р Е Д Б А

ЗА

ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ

НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БАЛЧИК

 

 

приета с Решение № 29 по Протокол № 7/ 31.01.2008 г.,

на общински съвет - Балчик и влиза в сила от 01.01.2008 година;

изм. и доп. с Решение 220 по Протокол № 26/22.01.2009 година;

изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43 от 29.01.2010 година; изм.

и доп. с Решение 732 по Протокол № 58 от 31.01.2011 година; изм. с Решение 27 по Протокол № 4 от 15.12.2011 г.

                   

                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Глава първа

Общи положения


 

Чл.1.                  С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Балчик.


Чл. 2.              В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:

1. Данък върху недвижимите имоти;

2. Данък върху наследствата;

3. Данък върху даренията;

4. Данък при възмездно придобиване на имущества;

5. Данък върху превозните средства;

6. Патентен данък.

7. (НОВА) Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г. Туристически данък


Чл. 3.                       (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

                                 (2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

                                 (3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.


Чл.4.              Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.


Чл.5.                       (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

                                 (2) изм. с решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс."


Чл.6.              Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.



Глава втора

Местни данъци


Раздел І

Данък върху недвижимите имоти


Чл.7.                        (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

                                 (2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

                                 (3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

                                 (4) (Отменена) с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.

 

Чл.8.                        (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

                                 (2) Доп. с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.

Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот, или съответната част от него.

                                 (3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

                                 (4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

                                 (5) (НОВА) с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  За имот-държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление

Чл.9.                  Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.


Чл.10.                     (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

1.           в брой в касите на Общинска данъчна служба, находящи се в гр. Балчик, пл. "21-ви септември" № 6.

2. по банков път - по банковата сметка на общината;

3. с пощенски запис.

                                 (2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.


Чл.11.                     (1) изм. с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

                                 (2) изм. с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  

На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Чл.12.            Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.


Чл.13.            От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.


 

Чл.14.            Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.


Чл.15. (изм. и доп. с Решение 220 по Протокол № 26/22.01.2009 година, изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

                        Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя  в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.


Чл.16.                     (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

                                 (2) За целите по ал. 1, населените места от общината се разделят на зони, съгласно Приложение № 1 от тази наредба.


Чл.17.                     (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

( доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

                        1. За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г.

( доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

                        2. Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2./в сила от 01.01.2011г./


                                 (2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.


                                 (3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

                                 (4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

 

Чл.18.                     (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи.

                                 (2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.


Чл.19.                     (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

                                 (2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дъжи със 75 на сто намаление.


Чл.20.                        (1) (НОВА) с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) (НОВА, в сила от 01.07.2011 г.) с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  Когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

(3) (НОВА) с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32 от ЗМДТ."

(4) (НОВА) с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели."

 

Чл.21.            При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл. 19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

 

 

Раздел ІІ

Данък върху наследствата



Чл.22.                     (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

                                 (2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.


Чл.23.                     (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

                                 (2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

                                 (3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.


Чл.24.                     (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

                                 (2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.


Чл.25.                     При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 25 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.


Чл.26.            Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.


Чл.27.                     (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

                                 (2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.


Чл.28. (изм. и доп. с Решение 220 по Протокол № 26/22.01.2009 година)

 

Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца - 0.8 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 - 6.6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.


Чл.29.            Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл. 38 и чл. 39 от Закона за местните данъци и такси.


Чл.30.            Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

 

Чл.31.            Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.



Раздел ІІІ

Данък при придобиване на имущества

по дарение и по възмезден начин


 

Чл.32.                     (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

                                 (2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

( доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

                     (3) Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.

                                 (4) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

                                 (5) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

                                 (6) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.


Чл.33.            Данъкът се заплаща от лицата по чл. 45 от Закона за местните данъци и такси.


Чл.34. ( доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

                       

Чл.35. (изм. и доп. с Решение 220 по Протокол № 26/22.01.2009 година, изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

                                 (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0.8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 6.6 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

                                 (2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2.6 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

( доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

Нова                        (3) При безвъзмездно придобиване на имущества и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност данъкът се начислява в размер на 6.6 на сто.


                                 (4) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.


Чл.36.            Освобождават се от данък придобитите имущества по чл. 48 от Закона за местните данъци и такси.


Чл.37.                     (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

( доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

                                 (2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл.32, ал.3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Нова                       (3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.



Раздел ІV

Данък върху превозните средства


Чл.38.            С данък върху превозните средства се облагат:

1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.


Чл.39.            Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.



Чл.40. ( изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

                        (1) Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.

(2) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(3) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1.

(4) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган.

(5) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(6) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(7) При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(8) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.


Чл.41. (изм. с Решение 27 по Протокол № 4 от 15.12.2011 г.)

                           (1) За леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително - 0,54 лв. за 1 kW

2. над 37 kW до 55 kW включително - 0,56 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - 0,76 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - 1,54 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW - 1,72 лв. за 1 kW;

                           В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

                                 (2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:

1. товарно ремарке - 10,00 лв.

2. къмпинг ремарке - 20,00 лв.

 (3) Данъкът за мотопеди е в размер 20,00 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително - 24,00 лв.

2. над 125 до 250 куб. см включително - 50,00 лв.

3. над 250 до 350 куб. см включително - 70,00 лв.

4. над 350 до 490 куб. см включително - 100,00 лв.

5. (изм. с Решение 27 по Протокол № 4 от 15.12.2011 г.)

над 490 до 750 куб. см включително - 100,00 лв.

6. над 750 куб. см - 150,00 лв.

                                 (4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително - 4,00 лв.

2. над 400 кг - 6,00 лв.

                                 (5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 100,00 лв.

2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 200,00 лв.

                                 (6) Данъкът за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса е в размер 20,00 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

                                 (7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:


Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке

Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона):

Данък (в лева)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси


-

18

16

56



18

20

56

128



20

22

128

294



22

25

380

684



25

26

684

1200



26


28


684

1200



28


29


662

798



29


31


798

1310



31

33

1310

1818



33

38

1818

2762



38

-

2014

2738

Б) с три и повече оси

36

38

1280

1776


38

40

1776

2456


40

-

2456

3634


                                 (8) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 80,00 лв.

                                 (9) Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона  е в размер 100,00 лв.

                                 (10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително - 5,00 лв.

2. над 18 kW до 37 kW включително - 7,00 лв.

3. над 37 kW - 12,00 лв.

                                 (11) Данъкът за други самоходни машини е в размер 25,00 лв.

                                 (12) доп. с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  Данъкът за моторни шейни, и превозни средства от категория L7е по Закона за движението по пътищата" е в размер 50,00 лв.

                                 (13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:


Брой оси на моторното превозно средство

Допустима максимална маса

Данък (в лв.)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

12

13

60

122


13

14

122

336


14

15

336

474



15

-

474

1072

Б) с три оси

15

17

122

212


17

19

212

434


19

21

434

564


21

23

564

868


23

-

868

1350

В) с четири оси

23

25

564

572


25

27

572

892


27

29

892

1416


29

-

1416

2100


Чл.42.            Данъкът за плавателните средства е в размер,  както следва:

1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1,00 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1,00 лв за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0,10 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. за един джет - в размер 2,00 лв.

4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 50,00 лв. за всеки започнат бруто тон;

5. за скутери - в размер 3,00 лв. за киловат;

6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,20 лв. за киловат;

7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,50 лв. за тон максимална товароносимост.

Чл.43.            Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети - 40,00 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;

2. за параплан - 15,00 лв.

3. за делтаплан - 20,00 лв.

4. за мотоделтаплан - 30,00 лв.

5. за свободен балон - 50,00 лв.

6. за планер - 70,00 лв.


Чл.44.  ( изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

 

(1) Освобождават се от данък превозните средства на:

1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;

2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;

3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

4. лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW.

(2) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(3) За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.


Чл.45.                     (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.

                                 (2) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5", данъкът по чл. 55, ал. 5, 6 ,7 и 13 се заплаща с 50 на сто намаление.

                                 (3) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие че не се използват за други цели.


Чл. 46.                    (1) изм. с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.  Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

                                 (2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

( изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

Нова          (3) доп. с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.

 Нова         (4) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2

нова          (5) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.


Чл.47.            Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.



Раздел V

Патентен данък


Чл.48.                     (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

                                 (2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

                                 (3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.


Чл.49.                     (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

                                 (2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

                                 (3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

                                 (4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

                                 (5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

                                 (6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.


Чл.50.            За целите на патентния данък могат да се определят зони съгласно Приложение № 2 от тази наредба.


Чл.51.                     (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси.

                                 (2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

                                 (3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

                                 (4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

                                 (5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

( изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

Нова               (6) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т. 3 и 31 от приложение № 4, дължат данък само за дейността по т. 3 от приложение № 4.

Нова              (7) При прехвърляне на предприятието на едноличен    търговец и продължаване на дейността приобретателят дължи данък от тримесечието, следващо тримесечието на прехвърлянето, а прехвърлителят - включително за тримесечието на прехвърлянето, и за дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4.

(8) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.


Чл.52.                     (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. изм. с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1-36 от приложение № 4 към Глава втора, раздел шест от ЗМДТ, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер, за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага;

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

                                 (2) Независимо от чл. 51, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл.53.                     (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

                                 (2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

                                 (3)  ( изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец декларация се подава и от прехвърлителя, и от преобретателя в 7-дневен срок от датата на прехвърлянето.

.                                (4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 49, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 49, ал. 1 и 2.


Чл.54.                     (1) Данъчните декларации по чл. 53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

                                 (2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

( изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43/29.01.2010 г.)

Нова                        (3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.

Нова                        (4) Приема се, че дейността не се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.



Чл.55.                     (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

                                 (2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

                                 (3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 54, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в община Балчик.


Чл.56.            Лицата по чл. 48, aл. 1 заплащат патентен данък в размерите, посочени в Приложение № 3.


Раздел VІ (НОВ)

с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г

Туристически данък


Чл. 57       (1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 58            (1) Размерът на дължимия туристически данък от февруари  2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:

1. категория 1 звезда - 0,20 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди - 0,30 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди - 0,40 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди - 0,50 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди - 0,60 лв. за нощувка.

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5) Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РДхПКхДх30/100) - ДД,

където:

Р е разликата за внасяне;

РД - размерът на данъка по ал. 1;

ПК - пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;

Д - брой дни в годината;

ДД - сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

Чл. 59 Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл. 10, ал. 2 от Закона за туризма.



Преходни и заключителни разпоредби


§ 1.                     За 2008 г. размерът на местните данъци се определя в срок до 29 февруари 2008 г. В случай че в този срок не е определен размер за местните данъци, за 2008 г. се прилагат минималните размери на данъците, предвидени в закона, а за патентния данък - размерите, които са били в сила за 2007 г.


§ 2.                     До определяне на размера на местните данъци за 2008 г. от общинския съвет данъкът при придобиване на имущества по чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за местните данъци и такси и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.

§ 3.                           (1) За 2008 г. първата и втората вноска на данъка върху недвижимите имоти, съответно първата вноска на данъка върху превозните средства, се внасят в срок от 31 март до 30 юни.

                                 (2) На предплатилите за цялата година в сроковете по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.


§ 4.                  За 2008 г. лицата, които се облагат с патентен данък, подават декларация по чл. 61н, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси до 30 април 2008 г.


§ 5.                           (1) За 2008 г. първата и втората вноска на окончателния годишен (патентен) се внасят в срок до 30 април 2008 г.

                                 (2) На предплатилите за цяла година в срока по ал.1 се прави отстъпка от 5 на сто.


§ 6.                  Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината и/или определени от него лица.


§ 7.                  Тази наредба се издава на основание чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и е приета с Решение № 29 по Протокол № 7 от редовно заседание на общински съвет - Балчик, проведено на 31.01.2008 г., и влиза в сила от 01.01.2008 година; изм. и доп. с Решение 220 по Протокол № 26/22.01.2009 година;, изм. и доп. с Решение 504 по Протокол № 43 от 29.01.2010 година; ; изм. и доп. с Решение 732 по Протокол № 58 от 31.01.2011 година; изм. с Решение 27 по Протокол № 4 от 15.12.2011 година.


§ 8.                 НОВ с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г

(1) Размерът на дължимия туристически данък за януари 2011 г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва:

1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.

(2) Декларацията по чл. 57, ал. 5 не се подава за предоставените нощувки през 2010 г.


§ 9.                 НОВ с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.

Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на този закон предоставят писмена декларация, по утвърден образец от кмета, с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2011 г.


§ 10.               НОВ с Решение 732, Протокол № 58/31.01.2011 г.

Наредбата влиза в сила след датата на обнародването и в местния печат с изключение на  чл.20, ал. 2, които влизат в сила от 01.07.2011 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - БАЛЧИК